НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА. ПРЕИЗКАЗНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ.
Обърни внимание:
Изявително наклонение
Отношението на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие се изразява с граматическата категория наклонение на глагола. В българския език има четири наклонения: изявително, преизказно, повелително и условно. В текст а) говоре-щото лице представя действието като реално, на което то е свидетел. Наклонението на глагола е изявително. Изявителното наклонение означава, че говорещото лице съобщава за действие, което е наблюдавало, или за което е убедено, че се случва, случвало се е или ще се случи. Изявителното наклонение е основно, изходно. Спрямо него се представят останалите наклоне-ния.
Във вариантите на текста, се наблюдават различия в използваните глаголни времена и конструкциите, което води до различни отношения към действието. Нека разгледаме всеки от вариантите:
Отношението на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие се изразява с граматическата категория наклонение на глагола. В българския език има четири наклонения: изявително, преизказно, повелително и условно. В текст а) говорещото лице представя действието като реално, на което то е свидетел. Наклонението на глагола е изявително. Изявителното наклонение означава, че говорещото лице съобщава за действие, което е наблюдавало, или за което е убедено, че се случва, случвало се е или ще се случи. Изявителното наклонение е основно, изходно. Спрямо него се представят останалите наклонения.
Митко се грижи за кучето. Всяка сутрин той го извежда на разходка.
Време: сегашно време.
Отношение: Говорещото лице съобщава за действие, което е реално и се извършва в настоящето, или поне се приема за регулярно събитие. Говорещият е свидетел на действие-то или е убеден, че се случва редовно.
Митко се грижеше за кучето. Всяка сутрин той го извеждаше на разходка.
Време: минало несвършено време.
Отношение: Говорещото лице съобщава за действие, което се е случвало периодично в мина-лото, но вече не е задължително да продължава. Това действие е наблюдавано в миналото и се възприема като редовно, но свършило.
Митко ще се грижи за кучето. Всяка сутрин той ще го извежда на разходка.
Време: бъдеще време.
Отношение: Говорещото лице съобщава за действие, което е планирано или очаквано да се случи в бъдеще. Това е въз-можно или предполагаемо действие, в което говорещият има увереност.
Митко щеше да се грижи за кучето. Всяка сутрин той щеше да го извежда на разходка.
Време: минало предвари-телно време (перифрастична форма).
Отношение: Говорещото лице съобщава за действие, което би се случило в миналото, ако бяха били налице определени условия (обикновено в контекста на разказ или хипотеза). Това е действие, което е възможно или очаквано в миналото, но не се е случило.
Митко се грижел за кучето. Всяка сутрин той го извеждал на разходка.
Време: минало несвършено време.
Отношение: Това е отчет за минало действие, което е възприето от някой друг, а не наблюдавано лично от говорещото лице. Възможно е говорещият да е чул това от друго лице или да се е запоз-нал със събитието по някакъв начин, но не е бил свидетел на действието.
Митко, грижи се за кучето! Извеждай го на разходка всяка сутрин!
Време: повелително наклонение.
Отношение: Говорещото лице въздейства върху действията на другото лице и изразява молба, желание или заповед. Тук говорещият дава инструкции или съвети, които трябва да се изпълняват в бъдеще.
Митко би се грижил за кучето, ако имаше време. Всяка сутрин би го извеждал на разходка, ако не бързаше за училище.
Време: условно наклонение.
Отношение: Говорещото лице представя действието като възможно, но зависещо от определени условия. Това е хипотетична ситуация, в която действието би се случило, ако условията бяха различни.
Обобщение на различията:
По този начин, различията в глаголните форми и времето придават различни нюанси на отношението към действието: реалност, възможност, условия или възприятие през друг човек.
Защо в научната статия се предпочита изявително наклонение? Прочети откъса от научната статия и разсъждавай по въпроса.
Първият, който обръща внимание на възможностите и ролята, която може да играе Болград в просветното и културно развитие на българ-ската нация, е Георги Стойков Раковски. Болградчани винаги се вслушват в неговите препоръки и съвети и по възможност ги изпълняват. От своя страна и Раковски изпитва голямо уважение към болградските първенци. Общуването му с болградчани не прекъсва и през 60-те години. Именно в Болград той се спира, като оставя Букурещ през 1866 г. след детронирането на княз Александър Куза. Вероятно тогава прави препоръките си за по-доброто уреждане на Болградската печатница.
Екатерина Челак
В научната статия изявителното наклонение се предпочита, защото то подава фактологична информация и цели да представи изложеното като реално, проверимо и обосновано.
В научните текстове основният акцент е върху яснотата и точността на информацията, като същевременно се демонстрира, че авторът е уверен в изложеното.
„Първият, който обръща внимание на възможностите и ролята, която може да играе Болград в просветното и културно развитие на българската нация, е Георги Стойков Раковски.“
Използването на сегашно време („е“) показва, че авторът на статията се опира на историческо събитие или явление, което се възприема като факт. Така се поддържа обективността и неутралността, които са важни в научния стил.
„Белградчани винаги се вслушват в неговите препоръки и съвети и по възможност ги изпълняват.“
Използването на сегашно време и изявително наклонение подчертава, че авторът заявява не само факт, но и активност и действие, което се случва редовно и е свързано с определени лица или групи (в случая, болградчани). Това усилва усещането за реалност и действителност.
Към коя наука може да бъде отнесен текстът?
Текстът може да бъде отнесен към историята и по-конкретно към история на българската култура и българския национален възраждане. Той обсъжда историческата роля на Георги Стойков Раковски в развитието на българска-та нация и култура, както и взаимодействието му с болградчани. Тези теми са свързани със историческите и културни процеси, които се изследват в рамките на историческата наука.
Кои думи в текста са термини?
Първият, който обръща внимание на възможностите и ролята, която може да играе Болград в просветното и културно развитие на българската нация, е Георги Стойков Раковски. Болградчани винаги се вслушват в неговите препоръки и съвети и по възможност ги изпълняват. От своя страна и Раковски изпитва голямо уважение към болградските първенци. Общуването му с болградчани не пре-късва и през 60-те години. Именно в Болград той се спира, като оставя Букурещ през 1866 г. след детронирането на княз Александър Куза. Вероятно тогава прави препоръките си за по-доброто уреждане на Болградската печатница.
Екатерина Челак
Болград
Географски и исторически тер-мин, свързан с българската общност в тога-вашна Румъния (територията на Болград).
Просветно развитие
Термин, свързан с процесите на образователно и културно израст-ване на нацията.
Културно развитие
Термин, обхва-щащ аспекти на общественото развитие, свър-зани с изкуства, литература, тра-диции и иден-тичност.
Нация
Термин, който се отнася до социа-лно-политическа категория, обик-новено свързана с народност, кул-тура, история и територия.
Детрониране
Термин, свързан с политическо събитие, означа-ващо свалянето на монарх от власт.
Печатница
Термин, свързан с развитието на печатната инду-стрия и култур-ната трансфор-мация през Рене-санса и Възраж-дането.
Форми на кои глаголни времена откривате в текста? Защо целият текст е в изявително наклонение?
По средата на черквицата зееше дълбок трап. Иманяри са копали за злато. Колко са копали, докъде са стигнали, не знаех… Не чух да са намерили и златото. Само бяха копали, само се бяха надявали… Боже Господи, как съм стигнал до това място? Наоколо е тъмно и дълбоко. И небето е тъмно, ала има звезди. И аз съм по средата… Вглеждам се надолу и си представям миналото, живея в настоящето, а отгоре само някакви надежди. Само надежди.
Михаил Кръстев
| Глаголно време | Примери от текста | Употреба |
| Минало несвършено време | зееше, копали са, стигнали са, не знаех | За описания на действия, които са се случвали и оставят усещане за продължителност или |
| Минало предварително време | бяха копали, бяха надявали | Отбелязва действия, случили се преди друго минало действие. |
| Сегашно време | съм стигнал, е тъмно, има, вглеждам се, си представям, живея | Изразява настоящи състояния и усещания на лирическия герой. |
Защо целият текст е в изявително наклонение?
Изявителното наклонение се използва тук, защото говорещото лице:
- Предава реални събития – наблюдавани или осъзнати, макар и с известна несигурност (напр. не чух да са намерили златото).
- Споделя мисли, чувства и възприятия – като лични размисли, без да се изисква действие или да се поставят условия.
- Възстановява миналото чрез разказ – дори когато говори за неизвестност (само се бяха надявали), формата остава утвърждаваща и твърда.
Наклонението служи за създаване на достоверност, близост и автентичност – читателят усеща, че лирическият герой говори от първа ръка, без въображаеми хипотези или заповеди.
ПРЕИЗКАЗНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Обърни внимание:
Преизказно наклонение
Когато говорещото лице не е свидетел на действието, глаголите са в преизказно наклонение. Преизказното наклонение означава, че говорещото лице съобщава за действие, на което не е свидетел и информацията за което е възприел от друго лице. Преизказното наклонение е ново явление в българския език. В старобългарски не е съществувало. Такива форми няма в нито един друг славянски език. Например: Всеки ден Невена тръгва за училище в 7 ч. (изявително наклонение); Всеки ден Невена тръгвала за училище в 7 ч. (преизказно наклонение). Преизказват всички глаголни времена на изявителното наклонение.
| ВРЕМЕ | ИЗЯВИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ | ПРЕИЗКАЗНО НАКЛОНЕНИЕ |
| Сегашно | пиша, нося, казвам | пишел съм, носел съм, казвал съм |
| Минало свършено | писах, носих, казвах | писал съм, носил съм, казвал съм |
| Минало несвършено | писах, носех, казвах | пишел съм, носел съм, казвал съм |
| Минало неопределено | писал съм, носил съм, казвал съм | бил съм писал, бил съм носил бил съм казвал |
| Минало предварително | бях писал, бях носил бях казвал | бил съм писал, бил съм носил, бил съм казвал |
| Бъдеще | ще пиша, ще нося, ще казвам | щял съм да пиша, щял съм да нося, щял съм да казвам |
| Бъдеще в миналото | щях да пиша, щях да нося, щях да казвам | щял съм да пиша, щял съм да нося, щял съм да казвам |
Разграничи употребата на изявително и на преизказно наклонение в следния текст. Защо са използвани две наклонения в един и същи текст?
Преизказно наклонение
Сред многобройните светлини по небосвода грейнала внезапно нова звезда. Тя се появила съвсем неочаквано и пламтяла няколко месеца, после постепенно започнала да гасне. Около нея се образувала мъглявина. Приблизително след десет хиляди години мъглявината достигнала слънцето и неговите планети и ги обвила за продължително време. Това не останало без последици. Високата радиоактивност причинила големи нарушения, дълбоки физиологически и генетични промени в много животински видове. Разбира се, това обяснение за неочакваната гибел на животинския свят е само една хипотеза, изказана от някои учени. Други учени са склонни да обяснят масовото измиране на животните по Земята с развитието на големи епидемии от непознати днес болести.
Изявително наклонение
Употребява се при глаголи, които съобщават действителни или смятани за реални събития:
грейнала, пламтяла, започнала да гасне, се образувала, достигнала, ги обвила, причинила Това са форми на минало време, представени като реално случили се събития от гледна точка на текста.
Преизказно наклонение
Употребява се, когато говорещият предава чужда информация, научена чрез друг източник:
се появила, пламтяла, започнала да гасне, се образувала, достигнала, ги обвила, причнила В контекста, тези глаголи са в минало време, преизказно наклонение – говорещият не твърди, че е бил сви-детел, а предава събития по чужда информация (научна хипотеза).
Защо са използвани две наклонения?
Комбинацията служи на две цели:
Преизказното наклонение подчертава, че събитията (като появата на звездата и мъглявината) са хипотеза или твърдение, предадено от други учени — говорещият не е свидетел, а само препредава.
Изявително наклонение се използва за обективно, съобщително представяне на последиците и описанията (високата радиоактивност причи-нила нарушения).
Към кой стил принадлежи текстът?
Научнопопулярен стил
Характеристики:
Целта е да се информира, без строго академичен език.
Обяснява природен или научен феномен.
Използва научна термино-логия (радиоактивност, мъглявина, физиологични промени).
Съдържа хипотеза и препратка към мнения на учени.
Разграничи употребата на изявително и на преизказно наклонение в следния текст. Защо са използвани две наклонения в един и същи текст?
Видяха ме, когато пресичах улицата. Насочих се към банката. Влязох през главния вход. Те ме следваха неотклонно. Приближих се до едно гише и заговорих касиерката. След това се спрях пред близкия банко-мат и набързо изтеглих 50 лева. Групата се умори да ме наблюдава. Един по един всички излязоха от банката, като оставиха на пост само един. Той не ме изпус-каше от очи, опитваше се да се прикрие, но действаше неумело. Явно беше новак.
Видели са ме, когато съм пресичал улицата. Насочил съм се към банката. Влязъл съм през главния вход. Казват, че ме следвали неотклонно. Приближил съм се до едно гише и съм заговорил касиерката. След това съм се спрял пред близкия банкомат и набързо съм изтеглил 50 лева. Групата се е уморила да ме наб-людава. Един по един излезли са от банката, като оставили на пост само един. Той не ме изпускал от очи, опитвал се да се прикрие, но действал неумело. Явно бил новак.
„Кафето и клюките“
Диалог:
Нина (в изявително наклонение): – Стефане, днес в кафенето срещнах Даниела. Беше облечена цялата в зелено и тъкмо си вземаше кафе с карамел.
Стефан (в преизказно наклонение): – А, Пепи ми каза, че се е преме-стила да живее до парка. Слушал съм, че си е купила малко студио.
Нина (изявително): – Да, говорихме за това. Тя самата ми каза, че ѝ харесва гледката от прозореца.
Стефан (преизказно): – Май и колегите ѝ разказвали, че често излиза да рисува навън. Казват, че има талант.
Нина (изявително): – Видях я с платно и боички до езерото. Опитваше се да улови отражението на облаците.
Стефан (смигва): – Също съм чувал, че е започнала нов курс по изкуство… Макар че не вярвам на всичко, което се носи като слух.
Диалог:
Нина използва изявително накло-нение, защото говори от лично преживяване и наблюдение.
Стефан използва преизказно нак-лонение, тъй като препредава информация, чута от други.
Десети клас направиха ли класното по български вчера?
Вероятно са го направили. (глагол: направиха → минало свършено време, преизказно: са направили)
Катя зарадва ли се на подаръка?
Може би се е зарадвала. (глагол: зарадва → минало свършено, преизказно: се е зарадвала)
Изключваха ли вчера тока?
Не знам дали са го изключвали. (глагол: изключваха → минало несвършено, преизказно: са изключвали)
Иван поканили Спас на рождения си ден?
Сигурно го е поканил. (глагол: поканили → минало свършено, преизказно: е поканил)
Марина ще ходи ли в Киев?
Възможно е да щяла да ходи. (глагол: ще ходи → бъдеще време, преизказно: щяла да ходи)
Лилия беше ли вчера с новата си рокля?
Може би е била с нея. (глагол: беше → минало неопределено, преизказно: е била)
Формите на преизказното наклонение съвпадат със сложните глаголни времена, особено:
Преизказно наклонение
Минало неопределено време → пример: писал съм, бил съм
Минало предварително време → бил съм писал, бил съм казвал
Бъдеще в миналото → щял съм да пиша
Затова в преизказното наклонение използваме форми като: е направил, е била, са копали, щяла да ходи, бил съм поканен – които имат структурата на сложни времена.
ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ
Обърни внимание:
Повелително наклонение
означава, че глаголното действие се върши, по-точно – трябва да се върши, по волята на говорещото лице. То отправя своето желание, молба или заповед към събеседника, затова повелител-ното наклонение има прости форми само за 2 лице единствено и множествено число: лети, летете; разбий, разбийте; спаси, спасете. Повелителното наклонение има и сложни форми, които са за трите лица в единствено и в множествено число: (аз) нека да вървя, (ние) нека да вървим, (те) нека да вървят. Могат да се образуват отрицателни форми на повелителното на-клонение: От простите форми: (ти) не оставай, (ти) недей да оставаш, (вие) не оставайте, (вие) недейте да оставате; (ти) недей остава, (вие) недейте остава (ГРЕШКА Е ДА СЕ КАЖЕ: недей оставай и недейте оставайте). От сложните форми: нека да не вървя, нека да не вървиш и т. н.
Повелително наклонение на глагола
| ПРОСТИ ФОРМИ (образуват се само от несвършен вид на глагола) | ОТРИЦАТЕЛНИ ФОРМИ |
| I и II спрежение: пиша – (ти) пишИ; (вие) пишЕТЕ уча – (ти) учИ; (вие) учЕТЕ III спрежение: (ти) искай, (вие) искаЙТЕ (ти) вечеряй, (вие) вечеряЙТЕ | (вие) недейте да искате (да вечеряте) (ти) недей писа (учи, иска) (ти) недей вечеря (вие) недейте писа (учи, иска, вечеря) (ти) стига писа, вие стига писахте стига (си) писал, стига (сте) писали (ти) не пиши, не учи, не искай (ти) недей да пишеш, недей да учиш (вие) недейте да пишете (да учите) |
Повелително наклонение на глагола
| СЛОЖНИ ПОЛОЖИТЕЛНИ ФОРМИ | СЛОЖНИ ОТРИЦАТЕЛНИ ФОРМИ |
| (аз) нека да пиша (уча, искам, вечерям) (ти) нека да пишеш (учиш, искаш, вечеряш) (той) нека да пише (учи, иска, вечеря) (ние) нека да пишем (учим, искаме, вечеряме) (вие) нека да пишете (учите, искате, вечеряте) (те) нека да пишат (учат, искат, вечерят) | нека да не пиша (уча, искам) нека да не пишеш (учиш, искаш) нека да не пише (учи, иска) нека да не пишем (учим, искаме) нека да не пишете (учите, искате) нека да не пишат (учат, искат) |
В следния откъс от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов, открий глаголните форми в повелително наклонение. Какво изразяват думите на Странджата – желание, молба или заповед?
… Дрипата беше къс от вето знаме; на него бяха остали само думите „или смърт!”Величествени документи!
Бръчков цял потрепера. Странджата се повдигна, посегна и каза:
— Дай, Бръчков!
И като ги пое, той ги целуна. После каза със слаб и пресекнат глас:
— Вземи това от мене! Помни Странджата! Умри за България!
Глаголни форми в повелително наклонение:
Глаголни форми в повелително наклонение: В изказванията на Странджата се срещат следните форми:
„Умри“ – втора лице, ед.ч., повелителна форма на умирам. „Дай“ – втора лице, ед.ч., повелителна форма на глагола давам. „Вземи“ – втора лице, ед.ч., повелителна форма на вземам. „Помни“ – втора лице, ед.ч., повелителна форма на помня.
Израз на желание, молба или заповед:
„Дай“ и „Вземи“ – по-скоро молба, наситена с лично доверие. „Помни“ – съчетание между настояване и емоционално послание; едновременно желание и заръка. „Умри за България!“ – силно изразена патриотична заповед, почти ритуално звучаща – като духовно посвещение.
Изразите не са просто инструкции – те съдържат дълбоко чувство, обръщение и послание, което надхвърля обикновена граматика.
Художествена функция на повелителното наклонение:
Подчертава високата емоционалност на сцената – това не са обикновени реплики, а моменти на завещание. Създава усещане за непосредственост и драматичност – сякаш читателят присъства лично. Изразява патриотичната идеология – „Умри за България!“ превръща призива в символ на героизма.
Избери необходимия глагол от скобите и образувай повелителна форма.
Подчертава високата емоционалност на сцената – това не са обикновени реплики, а моменти на завещание. Създава усещане за непосредственост и драматичност – сякаш читателят присъства лично. Изразява патриотичната идеология – „Умри за България!“ превръща призива в символ на героизма.
Ти не забранявай на Милена да ходи на дискотека. → повелителна форма от забранявам
Повече не се виждай със Светослав. → повелителна форма от виждам (възвратна форма)
Вие не сядайте на този стол. → повелителна форма от сядам
Ти не блъскай така другарчето си. → повелителна форма от блъскам
Ти не позволявай да се държат с тебе унизително. → повелителна форма от позволявам
Ученици, дайте възможност на своя съученик да покаже какво е научил. → повелителна форма от дам
Ти не казвай, че не можеш да се справиш с положението. → повелителна форма от казвам
Ученици, не влизайте в класната стая, преди да съм дошла. → повелителна форма от влизам
Ти не оставай дълго тук. → повелителна форма от оставам
Всички примери са във втора лице – ед. или мн. число, което е типично за повелителното наклонение. Отрицанието „не“ пред тях изразява забрана или предупреждение.
Подчертава високата емоционалност на сцената – това не са обикновени реплики, а моменти на завещание. Създава усещане за непосредственост и драматичност – сякаш читателят присъства лично. Изразява патриотичната идеология – „Умри за България!“ превръща призива в символ на героизма.
„Поредният понеделник“
Учителката влиза в класната стая с тетрадка и ентусиазъм. – Ученици, отворете учебниците си! Запишете заглавието на урока и не забравяйте да подчертайте с червено!
Иво (заден чин): – Госпожо, погледнете новия ми тефтер – котки навсякъде! Не се смейте, моля! Това ме мотивира!
Учителката (с леко намигване):
– Иво, затвори тефтера, не разсейвай съучениците. Концентрирай се върху баничката на Бобо – това поне беше поучителна история!
Нина (преден чин):
– Госпожо, позволете ми да прочета домашното си! Чуйте как описах Бобо, докато гонеше баничката по коридора.
Учителката:
– Прочети, Нина. И останалите – внимавате!
Стефан (шепнешком към Нина):
– Кажи им и за мъглявината! Впиши я някъде, така ще впечатлиш!
Учителката (строго):
– Стефан, не подсказвай! И не дъвчи химикалката – тя не е закуска!
Препиши следните изречения. Вместо изявително наклонение използвай повелително. Какви други промени се налага да направиш?
Вие ще гледате този спектакъл тази вечер. Искам да ми дадеш записките си да ги прегледам довечера. Не бива да пътувате с кола в това снежно време. Аз ще попитам Иван дали ги е говорил тези глупости. Ние няма да се качим в този автобус. Вие трябва да ядете по-малко.
Не ми се ходи на гости. Ще дойдеш ли навреме? Ти не се държиш прилично. Каня те да видиш, пък тогава ще говорим. Ти ще танцуваш ли с мен? Не трябва да злоупотребяваш със слабостите `и. Обличам си червената блузка. Довечера ще си попеем за настроение.
За да преобразуваме изреченията от изявително в повелително нак-лонение, трябва да изразим действие като молба, заповед или съвет. Това често налага да:
Променим подлога — например от първо или трето лице в второ лице (ти или вие) Заменим бъдещите и сложни глаголни форми с повелителни глаголи Адаптираме стилистично изразите за да звучат естествено
Преработени изречения в повелително наклонение:
Каня те да видиш, пък тогава ще говорим.
Виж, а после говори!
Ти ще танцуваш ли с мен?
Танцувай с мен!
Не трябва да злоупотребяваш със слабостите ѝ.
Не злоупотребявай със слабостите ѝ!
Обличам си червената блузка.
Облечи си червената блузка!
Довечера ще си попеем за настроение.
Попей с мен довечера – за настроение!
Вие ще гледате този спектакъл тази вечер.
Гледайте спектакъла тази вечер!
Искам да ми дадеш записките си да ги прегледам довечера.
Дай ми записките си да ги прегледам довечера!
Не бива да пътувате с кола в това снежно време.
Не пътувайте с кола в това снежно време!
Аз ще попитам Иван дали ги е говорил тези глупости.
Попитай Иван дали е говорил тези глупости!
Ние няма да се качим в този автобус.
Не се качвайте в този автобус!
Вие трябва да ядете по-малко.
Яжте по-малко!
Не ми се ходи на гости.
Не ме карай да ходя на гости! (тук е нужно стилово приспособяване, защото изказът е лично емоционален)
Ще дойдеш ли навреме?
Ела навреме!
Ти не се държиш прилично.
Дръж се прилично!
УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ
Обърни внимание:
Условното наклонение
означава действие, което се представя от говоре-щото лице като възможно, зависимо от някакво условие. Най‑разпространени в българския език са сложните форми на условното наклонение, които се образуват с помощта на специална форма на спомагателния глагол съм, която се мени по лице и число (бих, би, би, бихме, бихте, биха)минало свър-шено деятелно причастие на спрегаемия глагол.
Например:
аз бих писал (а) ние бихме писали
ти би писал (а) вие бихте писали
той би писал те биха писали
тя би писала, то би писало
Погрешно е вместо минало свършено деятелно причастие на глагола да се използва минало несвършено деятелно причастие.
Например: грешни са формите аз бих пишел, аз бих ходел. Правилните са бих писал, бих ходил.
Сравни глаголните форми в изреченията по двойки. По какво се различават?
Погрешно е вместо минало свършено деятелно причастие на глагола да се използва минало несвършено деятелно причастие.
Например: грешни са формите аз бих пишел, аз бих ходел. Правилните са бих писал, бих ходил.
Той (тя, то) беше се зарадвал…би се зарадвал.…
„Беше се зарадвал“ — минало предварително време, реално извършено действие преди друг момент. „Би се зарадвал“ — условно наклонение; действието не се е случило, но би могло, ако условието беше налице (напр. получаването на подаръка).
Ние се бяхме разбрали… Бихме се разбрали…
„Се бяхме разбрали“ — действието е факт, станало преди друг момент. „Бихме се разбрали… ако той няма други планове“ — това не се е случило, но би могло, при наличие на даденото условие.
Вие бяхте обядвали… Бихте обядвали…
„Бяхте обядвали“ — действието е реално, извършено преди момента на нашето пристигане. „Бихте обядвали… ако цените са достъпни“ — условно действие, което зависи от достъпността на цените.
Те се бяха подготвили… Биха се подготвили…
Се бяха подготвили добре“ — реално, извършено действие. „Биха се подготвили добре… ако имаха достатъчно време“ — не се е случило, но е възможно, ако времето позволи.
Как се различават?
| Глаголна форма | Време | Наклонение | Тип действие |
| бях(ме, те, се) + причастие | Минало предварително | Изявително | Реално, извършено |
| бих(ме, те, се) + причастие | Условно минало време | Условно | Хипотетично, зависимо |
Посредством условното наклонение може да се изрази: възможно действие – Той би могъл да постигне нещо само ако прояви воля.
възможно, но неосъществено действие – Тя би могла да избегне неприятностите, ако навреме я бяхме предупредили за опасностите.
предположение – Може би имаш да ни кажеш нещо. Защо си такава тъжна – да не би да са ти писали двойка?
желание, готовност за нещо – Аз бих отишъл вместо тебе.
учтивост – Бихте ли ми подали една филийка хляб?
Открий условното наклонение в следния художествен текст:
Исмаил ага не би простил на синовете `и, нито тя би понесла да ги види отново смирени… Това бе по-важно и от имота, и от златото, и от живота дори, защото отсега нататък само то би могло да им дава цена. Баба хаджийка разбираше от пари и цени…
Генчо Стоев, „Цената на златото”