ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Обособените части са второстепенни части на изречението, които имат относителна смислова самостоятелност и се отделят интонационно (чрез пауза при четене на глас) и пунктуационно (при писане). Използват се предимно в писмената реч. Най-често се обособяват определе-нията, сказуемните определения, обстоятелствата. Но никога не се обособяват подлогът, сказуемото и допълнението. Обособените части могат да са разположени в началото, в края или по средата на изречението. Отделят се със запетая. При по-силен смислов акцент – с тире, със скоби. Не се пише запетая, когато пред обособената част има едносричен съюз. Например: Сашо се приближи до Валя и поглеждайки я срамежливо, поднесе цвете за рождения и’ ден.
Как да ги разпознаеш?
Обособени определения
Описват съществителни (какъв е, кой е, чий е). Често са разширени – напр. с прилагателно и пояснение. Пример:
„Момчето, облечено в червено яке, се усмихна.“ („облечено в червено яке“ е обособено определение)
Обособени пояснения
Дават допълнителна информация за дума в изречението. Обикновено са съществителни или съществителни изрази. Пример:
„Александър, нашият съсед, замина за Германия.“
Обособени обстоятелствени пояснения
Отговарят на въпроси като кога, къде, как, защо. Пример: „На разсъмване, съвсем тихо, той излезе от къщата.“
Съвети:
Потърси запетаи, които не разделят цели изречения – там често има обособени части. Попитай себе си: Може ли частта да се махне, без да изгубим основния смисъл? Ако да – вероятно е обособена. Опитай да произнесеш изречението – там, където правиш пауза, вероятно има обособяване.
Открий обособените части в текста. Задай въпрос, за да определиш вида им.
Мадарският конник е значителен паметник на славяно-българското изкуство, датиран от началото на VIII век и запазен до днес. Край с. Мадара, Шуменско, на една отвесна скала, на двайсет и три метра височина от земята е издълбан конник в естествена големина, забил копието си в един лъв, лежащ в краката му. След коня тича куче. Един от надписите около конника е свързан с името на хан Омуртаг, наследника на хан Крум.
„ … датиран от началото на VIII век и запазен до днес“ → обособено определение
„Шуменско“ – пояснява „с. Мадара“ → обособено пояснение „на двайсет и три метра височина от земята“ – уточнява разположението → обособено обстоятелство за място „в естествена големина“ – уточнява размера на конника → обособено определение „лежащ в краката му“ – пояснява позицията на лъва → обособено определение „наследника на хан Крум“ – пояснява кой е Омуртаг → обособено пояснение
Открий обособените части в текста. Задай въпрос, за да определиш вида им.
Ученикът, седнал на последния чин, не чу въпроса на учителя. В ранната утрин, когато всичко още спи, гората изглежда вълшебна. Мария, нашата съседка от третия етаж, печели конкурс по фотография. Момчето тичаше към спирката, развълнувано от добрата новина. На върха на хълма, с лице към изгрева, стоеше самотен мъж.
Ученикът, седнал на последния чин, не чу въпроса на учителя. → Обособено определение – казва кой е ученикът.
В ранната утрин, когато всичко още спи, гората изглежда вълшебна. → Първата част е обособено обстоятелство за време,
→ втората – обособено подчинено изречение (времево пояснение).
Мария, нашата съседка от третия етаж, печели конкурс по фотография. → Обособено пояснение – казва коя е Мария.
Момчето тичаше към спирката, развълнувано от добрата новина. → Обособено определение – казва в какво състояние е момчето.
На върха на хълма, с лице към изгрева, стоеше самотен мъж. → И двете са обособени обстоятелства за място и начин.
Съпостави следните изречения. Кое е общото и кое е различното между тях?
Уплашеното дете тичаше към майка си. (необособено определение)
Уплашено, детето тичаше към майка си. (обособено определение)
Детето, което беше уплашено, тичаше към майка си. (Просто подчинено изречение, въведено с относително местоимение.)
Детето тичаше към майка си уплашено. (сказуемно определение)
Общото между всички изречения:
Съдържат едни и същи основни елементи: дете, уплаха, тичане, майка.
Предават едно и също основно съдържание: уплашено дете тича към майка си.
Съчетават описание на състояние (уплаха) с действие (тичане).
Различията между тях:
Обобщение:
Изреченията се различават по синтактичната роля на прилагателното „уплашено“: дали то е част от подлога (1), обособено (2), част от подчинено изречение (3) или част от сказуемно определение (4).
Изборът на конструкция влияе върху стилистиката и акцента в изказа – от по-обобщено и спокойно (1), през подчертано (2), до обяснително (3) и динамично (4).
Извод:
В четирите изречения информацията е сходна, а подчертаните варианти имат една и съща синтактична функция – определителна. Изречения са СИНТАКТИЧНИ СИНОНИМИ.
Трансформирайте изреченията така, че да употребите обособени части.
Пример: Попитах хората, които стояха наблизо. Попитах хората, стоящи наблизо. В очите на кучето, което беше спасено от пожарникарите, се четеше доверие и благодарност. Петър се движеше покрай реката, като управляваше велосипед. Сутрин, когато още не се е зазорило, момчето тръгваше към планината. Като подскачаше весело, детето се радваше на новите си обувки. Мария научи всичко за Христо Ботев, като прочете биографията му. Иван потърси повече информация за футболиста,
който вкара най-много голове на световното. Решиха да разположат палатката на поляната, която ги привлече с пъстрите си цветя.
В очите на кучето, което беше спасено от пожарникарите, се четеше доверие и благодарност.
В очите на кучето, спасено от пожарникарите, се четеше доверие и благодарност.
Петър се движеше покрай реката, като управляваше велосипед.
Петър, управлявайки велосипед, се движеше покрай реката.
Сутрин, когато още не се е зазорило, момчето тръгваше към планината.
Сутрин, преди да се е зазорило, момчето тръгваше към планината.
Като подскачаше весело, детето се радваше на новите си обувки.
Подскачайки весело, детето се радваше на новите си обувки.
Иван потърси повече информация за футболиста, който вкара най-много голове на световното.
Иван потърси повече информация за футболиста, вкарал най-много голове на световното.
Решиха да разположат палатката на поляната, която ги привлече с пъстрите си цветя.
Решиха да разположат палатката на поляната, привлякла ги с пъстрите си цветя.
Мария научи всичко за Христо Ботев, като прочете биографията му.
Мария, прочела биографията му, научи всичко за Христо Ботев.
Правилото за трансформация на изречения чрез обособени части – най-често причастия и деепричастия:
Уплашеното дете тичаше към майка си. (необособено определение)
Уплашено, детето тичаше към майка си. (обособено определение)
Детето, което беше уплашено, тичаше към майка си. (Просто подчинено изречение, въведено с относително местоимение.)
Детето тичаше към майка си уплашено. (сказуемно определение)
Причастие (съкр. от подчинено определително изречение)
Какво е това?
Причастието е форма на глагола, която се използва като прилагателно. То описва качество или състояние на дадено съществително (обикновено подлог или допълнение).
Пример:
Подчинено изречение:
Момчето, което беше уморено, седна на пейката.
С причастие:
Момчето, уморено, седна на пейката.
Как да го образуваме:
минало страдателно причастие → -н / -т / -ен / -ан
спасен, избран, написан, казан
минало деятелно причастие → -л
влязъл, видял, направил
Деепричастие (съкр. от подчинено обстоятелствено изречение)
Какво е това?
Деепричастието показва допълнително действие, съпътстващо основното. То е нелична глаголна форма, която не променя лице или число.
Пример:
Подчинено изречение:
Като се усмихваше, момичето поздрави съседите.
С деепричастие:
Усмихвайки се, момичето поздрави съседите.
Как да го образуваме:
настоящ деепричастен оборот → основа на глагола + -ейки / -айки / -ейки се
четейки, вървейки, радвайки се
Обособяване със запетая:
Обособените причастни и деепричастни конструкции се ограждат със запетаи, когато са вмъкнати в изречението.
Пример:
Мария, прочела биографията му, разказа интересни факти.
Препиши текста, като поставиш препинателните знаци. Обясни употребата им.
На юг от Дунав северната граница на България се простира Дунавската равнина заемаща около една четвърт от цялата повърхнина на България. В източната част на равнината могат да се видят останки от Плиска и Преслав столици на Първата българска държава създадена през VII век. По-късно столица на България става Велико Търново красив град разположен амфитеатрално на няколко хълма между които тече река Янтра. На юг от Дунавската равнина се издига Стара планина разделяйки България на две почти равни части Северна и Южна.
На юг от Дунав, северната граница на България, се простира Дунавската равнина, заемаща около една четвърт от цялата повърхнина на България. В източната част на равнината могат да се видят останки от Плиска и Преслав – столици на Първата българска държава, създадена през VII век. По-късно столица на България става Велико Търново – красив град, разположен амфитеатрално на няколко хълма, между които тече река Янтра. На юг от Дунавската равнина се издига Стара планина, разделяйки България на две почти равни части – Северна и Южна.
Обяснение на употребените препинателни знаци:
Запетаи:
„На юг от Дунав, северната граница…“ → Запетая след обстоятелственото пояснение в началото на изречението.
„…Дунавската равнина, заемаща около една четвърт…“ → Запетая пред обособеното определение (причастен израз).
„…столици на Първата българска държава, създадена през VII век.“ → Запетая пред обособено определение (минало страдателно причастие).
„…Велико Търново – красив град, разположен амфитеатрално…“ → Запетая пред и след обособеното определение към „град“.
„…на няколко хълма, между които тече река Янтра.“ → Запетая пред подчинено изречение, въведено с относително местоимение.
„…Стара планина, разделяйки България…“ → Запетая пред обособена деепричастна конструкция.
Тире:
„…две почти равни части – Северна и Южна.“ → Във всички случаи тирето въвежда разяснение, пояснение или изброя
„…Плиска и Преслав – столици на Първата българска държава…“
„…Велико Търново – красив град…“
ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ
Еднородни части
думи (части на изречението), които изпълняват една и съща синтактична служба, поясняват една и съща дума и отговарят на един и същи въпрос. Еднородни могат да бъдат всички части на изречението, освен сказуемото. Еднородните части могат да се разширяват.
Помислете:
Защо сказуемите не могат да бъдат еднородни части?
Запомнете!
В българския език, ако сказуемите са две или повече, изречението е сложно.
Например: Ученикът влезе и седна. Изречението е сложно , въпреки че двете прости изречения имат общ подлог.
Еднородните части се свързват със съчинителни връзки
безсъюзно (със запетая)
съюзно (със съчинителни съюзи: и, или, но, ту-ту, и-и, нито-нито, хем-хем и др.)
Открий еднородните части в стиха:
„от дланта ми ще се ронят и звезди, и ветрове.“
„звезди“ и „ветрове“ – това са еднородни подлози (или по-точно допълнения), свързани чрез съюза „и“.
Те отговарят на въпроса „какво ще се рони?“
Обяснение:
„ще се ронят“ – сказуемо (глагол).
„звезди“ и „ветрове“ – подлежащи на действието, тоест това, което ще се рони.
„и звезди, и ветрове“ – еднородни, защото са от една и съща част на речта (съществителни) и изпълняват една и съща синтактична роля (допълнения или подлози в зависимост от тълкуването на глагола).
Открий еднородните части в текста. На какви пунктуационни правила се подчиняват те?
Моят приятел Миша е весело и палаво момче. Той е искрен, прям и честен. Всеки ден се срещаме или у нас, или у тях. Времето, прекарано с него, е приятно, забавно и полезно. Той има библиотека, видеокасети, компютър. Обикновено заставаме ту пред компютъра, ту пред телевизора. Времето минава бързо и неусетно. Как е осъществена съчинителната връзка при отделните еднородни части?
„весело и палаво момче“
Еднородни части: „весело“ и „палаво“ – прилагателни, определящи „момче“.
Съчинителна връзка: свързани със съюза „и“.
Пунктуационно правило: не се поставя запетая пред „и“ при свързване на две еднородни части.
„искрен, прям и честен“
Еднородни части: прилагателни, поясняващи подлога „той“.
Съчинителна връзка: безповторителна (изреждане), последната дума е свързана със съюза „и“.
Пунктуационно правило: запетаи се поставят между първите две, не се слага пред „и“.
„или у нас, или у тях“
Еднородни обстоятелства – място.
Съчинителна връзка: повторителна съчинителна връзка със съюза „или… или…“
Пунктуационно правило: поставя се запетая между двете части, защото съюзът се повтаря.
„приятно, забавно и полезно“
Еднородни прилагателни, сказуемни определения за „времето“.
Съчинителна връзка: безповторителна с „и“.
Пунктуационно правило: запетаи между първите, не се слага пред „и“.
„библиотека, видеокасети, компютър“
Еднородни допълнения (предмети, които „има“).
Съчинителна връзка: без съюзи, само изброяване.
Пунктуационно правило: запетая между всяка двойка от думите.
„ту пред компютъра, ту пред телевизора“
Еднородни обстоятелства – място.
Съчинителна връзка: повторителна съюзна връзка със съюза „ту… ту…“
Пунктуационно правило: запетая между частите, когато съюзът се повтаря.
„бързо и неусетно“
Еднородни наречия, поясняват глагола „минава“.
Съчинителна връзка: безповторителна с „и“.
Пунктуационно правило: не се поставя запетая пред „и“.
Как е осъществена съчинителната връзка?
В текста са използвани три основни типа съчинителна връзка между еднородни части:
Без съюзи (изреждане) → запетая между всяка двойка
– „библиотека, видеокасети, компютър“
Безповторителна с „и“ → няма запетая пред „и“
– „искрен, прям и честен“
– „бързо и неусетно“
Повторителна с „или… или…“ или „ту… ту…“ → има запетая
– „или у нас, или у тях“
– „ту пред компютъра, ту пред телевизора“